„Тайната” – сладка заблуда
Публикувано на: 2010-03-18Смислена критика на филма, който променя човешки съдби. Обяснено за интелигентни хора от Димитър Божанов.
Сладка заблуда е законът на привличането. Или по-скоро начинът, по който е представена тази концепция в хитовия филм „Тайната”. Не, че мислите не се материализират. Разбира се, че правят точно това. Те през цялото време се превръщат във форми – в думи, в предмети, в преживявания, в начин на поведение. Но „Тайната” оставя твърде много хора с погрешно впечатление за този изначален и по-стар от самата вселена творчески процес.
В „Тайната” обясняват как, ако си представяш нещо в ума си отново и отново и го комбинираш с определена емоция, ще привлечеш това нещо и в живота си със силата на своето намерение. И това теоретически е точно така. Но дали е така и на практика? Дали, ако някой безработен започне всеки ден да си представя как милиони долари влизат в банковата му сметка, това наистина ще се случи? Ще бъда директен. Отговорът е вероятно не.
В „Тайната” обясняват, че разбирането за закона на привличането се опира на научни факти от квантовата физика. И това също е точно така. Но дали интерпретацията на тези факти не е малко повърхностна и заблуждаваща? О, да. Иначе нямаше сега да пиша това.
Целта ми не е да съсипя фантазиите на всички фенове на филма, сред които съм и самият аз. Но ми се иска да получим едно по-здравословно и задоволително разбиране на феномена, наречен съзнание и правилата, по които то оперира. И тъй като този филм е сред най-популярните вестители на еволюцията в човешкото съзнание, мисля че тъкмо чрез „Тайната” могат да бъдат обяснени някои ключови недоразумения, които в крайна сметка филмът сам създаде.
„Тайната” отправя към квантовата физика, за да обясни
как така със закона на привличането се материализират мисли.
Първо, материалната вселена не може да съществува без съзнание, което да я осмисля и оформя. И квантовата механика наистина говори за това и го доказва. Че намерението на наблюдателя променя физическата реалност. Сиреч, че съзнанието, това, с което аз и вие мислим, променя света буквално. На субатомно равнище частиците, от които аз и вие, и целия свят сме направени, променят поведението си в зависимост от това дали някой ги наблюдава или не. С други думи, човешкото намерение скулптира материята. Мисълта променя формата.
Това е известно в науката като ефектът на наблюдателя. Наблюдателят – съзнанието, променя експеримента. Този вдъхновяващ ефект обаче създава един голям проблем за физиката, известен като измервателния проблем. Как става така, че частицата, която е в състояние на супер позиция във всеки един момент, сиреч – намира се навсякъде в пространството, избира да се озове на точно определено място, когато съзнанието започне да я наблюдава?
Как става така,
че един си визуализира Ферарито и го получава,
а друг задръства мозъка си с образи на красивата кола, но продължава да си кара старата Вектра.
Днес има учени, които са решили този проблем. Те успяват да обяснят с инструментите на науката защо мислите ни се материализират, ама само понякога. Един от тези учени се казва Амит Госуами и може би е познат на някои от вас от филма What The Bleep Do We Know. Той прави едно много важно разграничение.
Има различни нива на съзнание.
Аз и вие оперираме най-често на нивото на его-съзнанието. Възприемаме себе си като отделни, индивидуални личности с отделно, индивидуално съзнание. Аз мога да си мисля за нещо, но ти не можеш да си мислиш моите мисли. Аз мога да преживявам нещо, но ти не можеш непосредствено да преживееш моите чувства, както аз ги преживявам в настоящия момент. Усещането за отделност един от друг и уникалност на себе си е нивото на т.нар. его-съзнание – осъзнаването на Аза като отделен от всичко останало. Запазете тази представа за момент.
„Тайната” също така ни казваше, че всичко е енергия. Едно и също нещо. Земята, небето, слънцето, космоса, телата ни, всичко е енергия – 99,999... процента празно пространство – светлина – това е и един от научните термини за енергия между другото. И това също е научен факт днес. Съзнанието е тази светлина. Всичкото, което се е самосъздало и е създало света от себе си. Бог, ако щете – онова, по-малко от атом пространство, в което е била събрана цялата вселена, преди креативният импулс да изригне в онзи едничък миг, който аз и вие познаваме като Големия взрив.
С други думи, ние през цялото време сме свързани с всяка частица от тази самосътворена безкрайност, която днес наричаме вселена. Ако вземем една торта и отржем от нея парче, то парчето пак ще е торта, макар и само част от цялото. Ще има същия вкус като останалата част от сладкиша, ще носи същото име и ще върши същата работа. И все пак парчето няма да е цялата торта в нейната тоталност.
Така е и със съзнанието.
Его-съзнанието не е съзнанието в неговата тоталност.
Да, физиката, математическите сметки, наблюденията и експериментите потвърждават, че съзнанието е това, което движи вселената – креативната сила на всичкото – Бог. Но индивидуалното съзнание няма правомощията на съзнанието в неговата тоталност. Интересното е, че мистиците и религиозните практики говорят за същото нещо. Да, Бог е в теб, ти си част от него и имаш искрица от неговата сила, но не си самият Бог. 
Да, хората имаме право на избор и разполагаме със свободна воля, но изборът ни е ограничен.
Его-съзнанието може свободно да избере дали иска сладолед или палачинка, но в общи линии правото му на избор не отива по-далеч от това.
Какво щеше да стане иначе? Какво щеше да стане, ако его-съзнанието разполагаше с цялото право на избор и с мощта на божествения ум в неговата тоталност? Щеше да стане каша, приятели. Тотален мармалад. Затова може и да искате да си материализирате зелен светофар на следващото кръстовище, но ако и Богът в камиона отдясно иска същото, играта ще загрубее сериозно. Така че в ограничената ни човешка представа за съзнанието като индивидуална собственост, като нещо, което е мое, това съзнание няма особена творческа сила. Да го кажем простичко – егото ти може да си мисли колкото си иска за червено Ферари, но докато този мисловен импулс не е част от визията на тоталното съзнание, ще си караш старата Вектра и това е.
Има и нещо още по-интересно.
Аз и вие не оперираме единствено в рамките на ограниченото его-съзнание.
Бидейки част от голямата торта, ние сме свързани с нея през цялото време. И бъдете сигурни, че щом на его-ниво имате някаква визия за живота си и нещта, които искате, то и на нивото на божествената тоталност съществува такава визия за вашия его-живот. Точно тук се поражда основното противоречие, което пречи на повечето хора да материализират това, което желаят.
Те не знаят какво всъщност искат.
До такава степен са оплетени в представата за себе си като отделно същество, като различно от от тортата полу-съзнателно его, че са загубили връзката с „кораба-майка”. А тъкмо там се крие автентичният Аз на тези хора. На всеки един от нас. Защото този автентичен Аз е по-скоро едно безкрайно автентично Ние – Бог в неговата тоталност – всичкото, непознаваемото, вечното. Аз и вие сме част от него. И то е във всеки от нас. Но за да се свържем с него и да разберем какво всъщност искаме, е необходимо да отидем отвъд менталната ни представа за себе си като отделно тяло със собствена история и куп желания, провокирани у егото от културата, в която личността се е формирала.
Желанията на повечето его-центрирани същества са измамни.
Илюзорни. Не са желания, нито дори мечти, а по-скоро безплодни фантазии на един блуждаещ, неопитомен ум. Точно тук се проваля „Тайната”. Филмът е изкуш
ение и провокация за заблудите на его-центрираното съзнание. То винаги иска да притежава неща, защото само по себе си то няма идентичност, а домогването до притежания е заместител на идентичността му. То притежава име, националност, после започва да притежава и предмети, чрез които да се идентифицира. Казвайки „това нещо е мое и на никой друг”, егото подсилва своята отделност и илюзорната си принадлежност към нещо външно.
Но то никога не може да има автентично усещане за принадлежност към нещо истинско, бидейки научено от човешката култура и от собствените му сетива, че е отделно от всичко останало. Затова винаги се чувства незавършено, празно, иска да добави нещо към себе си, за да се успокои. Всичките му принадлежности обаче са преходни и неистински и това създава само още по-патологичната нужда от повече принадлежности, които да му помагат да се идентифицира. Има нужда от тях, за да не загуби себе си и за да може да си отговаря на въпроса „Кой съм аз”. И винаги има нужда да добави още нещо към отговора - аз съм, аз имам, аз мога, аз знам, аз съм по-добър от теб.. Има безброй фалшиви отговори.
Неслучайно мистиците казват, че обикновеният човек не знае как да си служи с думата Аз.
Когато казваме Аз, повечето от нас отправяме представата за себе си тъкмо към егото. А то може да промени дори и името си, но обикновено не го прави, защото това би отнело една фундаментална част от неговата въобразена идентичност. Но, за Бога, аз не съм името си! Името е просто някаква дума, която съм приел да ме представя пред другите. Истината е, че его-идентичността не е нищо повече от въображаема представа за това кой съм аз. Името, работата, религията, родината, вещите – всички тези неща са просто неща. Те не са абсолютни, нито пък са трайни, точно като тялото, в което его-съзнанието оперира. Тялото, като всяко въобразено притежание, като всичко материално, ще изчезне след n-броя години. Същото е и с вещите. Днес обуквките ти са "твои", утре ще ги изхвърлиш и ще бъдат на циганина с каруцата. Айде догони го и си ги вземи обратно като са твои. Притежанията не могат да ти кажат кой си, нито какво си. Те не могат да ти кажат и какво всъщност искаш.
От там се поражда голямото противоречие, в чиито капан много хора са заклещени и сега. Чудят се защо не могат да получат нещата, които си мислят, че искат. А не знаят какво всъщност искат. Защото са забравили да раз
познават сигналите на тоталното съзнание. А божественото винаги се стреми да ни заведе по-близо до онова, което наистина, ама наистина е най-добре за нас. Но на его-нивото това може да се проявява като някакво лошо събитие или моментно разочарование, или неизпълнение на някакво фалшиво желание. Но в дългосрочен план, божественото винаги ни води към това, което наистина искаме.
Елементарните его стремежи са това, което ни отклонява в общия случай. Те са и най-очевидният пример за фалшиви, неавтентични желания. Охо, „Тайната” е супер, искам един милион долара веднага! Къде са? Къде са? Бързо! Искам си парите! Ще ги имаш, ама друг път. Разбира се, възможно е его-желанието да съвпада с посоката, начертана от тоталността. Понякога и самите насоки, които провидението ни дава, се проявяват в живота ни като желания. Но за това друг път.
Ограниченото его-съзнание не разбира, че е част от нещо по-голямо и по-велико и интерпретира всяка идея като възможност да задоволи его-центрираните си стремежи и заблуди. Да утвърди отделността си. Особено пък, ако му предложиш идеи като тези в „Тайната”. Мислейки себе си за различно от всичкото, его-съзнанието е способно и на големи жестокости, за да намери потвърждения на заблудите си. За да докаже, че е право, за да получи поредното притежание или да утвърди собствената си отделност от тоталността на всичкото. Но заблудите му са обречени на провал. Ако не в краткосрочен, то в дългосрочен план със сигурност. Фалшивите му стремления обикновено подготвят почвата за задаващо се голямо страдание в живота на това его-центрирано създание.
Защото тоталността няма да оправдае неавтентичните му очакванията и съществото ще страда.
Единственият начин да се предпазим от такъв резултат, е да започнем да внимаваме за сигналите на божественото. Да започнем да се свързваме лека полека с корените на истинската ни автентична идентичност, която е самата божествена тоталност и да започнем да живеем его-живота си в хармония с тази непреходност, от която всички ние сме част. Тогава ще сме свободни от въобразените желания на егото и ще имаме зелена светлина от Бог да направим най-доброто с живота си. Тогава тоталността започва да пуска по два зелени светофара за нас, без да предизвиква катастрофи. Тогава магията на „Тайната” влиза в живота ни и започва да скулптира реалността ни по начин много по-добър и виртуозен, отколкото его-съзнанието би могло да си представи.
Това, приятели, е истинската тайна. Законът на привличането е само ефект, не и причина. Причината е съзнанието и неговото вечно еволюиращо битие. И всички ние имаме роля в това битие. И нашата единствена цел на тази земя е да позволим на тоталността да ни разкрие нашата специална роля в играта. За един може да има епизод с червено Ферари във филма, за друг може да няма. Но и на двамата им е дадена равна възможността да изживеят оптималния си живот, да бъдат щастливи, да се чувстват завършени, да бъдат успешни, да допринесат за благото на този свят и да постигнат вътрешен мир и яснота, всеки по отредения му от тоталността уникален начин.
Това е и искреното ми пожелание към вас. Да позволите на божественото да ви разкрие вашата цел, да ви покаже истинската ви непреходна природа, да ви поводе по пътя към автентичните ви мечти. Само тогава „Тайната” ще проработи и за вас.
Димитър Божанов
back to top
Споделете това, вашите приятели ще ви благодарят
| Share |
|
Behappy
Вижте това, много е интересно http://asktisho.wordpress.com/2008/04/02/mind_creates_matter/
Cvetan
"Смислена критика на филма, който променя човешки съдби. Обяснено за интелигентни хора от Димитър Божанов."
Ето това заглавие малко ме обърка и даже ме разсмя...
Не съм съгласен нито как са представени нещата във филма,защото е наистина объркващ,нито с настоящата статия,която се опитва да изясни грешката...
Behappy
Статията е чудесна,но има някои противоречия,относно материализирането на желанията.Потребителят "Владимир" е много прав за това:"Тази статия подкрепя идеята, че съществува "сътба" и човек каквото и да прави... каквото и да иска не може да я избегне. Това обаче противоречи на изградената реалност и дори ако щете цялата цивилизация".Друг пример е това: "И нашата единствена цел на тази земя е да позволим на тоталността да ни разкрие нашата специална роля в играта. За един може да има епизод с червено Ферари във филма, за друг може да няма" ... така е прав сте че вски си има своето призвание с което да допринася за развитието на обществото,но не мисля че на някой му е предопределяно да не кара,въпросното "ферари" и да не е богат.Всеки има право да има всичко каквото поиска,и може да го има, и всеки който следва призванието си ще се докосне до богатсвтото.Това коети си сега е резултат от,предишните ти мисли действия и чувства,а бъдещо ще е резултат ,от това какво правим в момента "сега".Ефективната комбинация е между ,ясна и точна цел,ясна визия,искренно и силно желание съчетано със силни чувства,толкова силни че трябва да чувстваш че си участник в това което искаш,че си вече там, а не просто наблюдател,трябва да изпитваш наслада от целият процес, да си тук и сега,в хармония със стремежите си,да подържаш това очакване и пътеките ще се покажат,след това идва вдъхновениято и конкретните действия.Чувствата и емоцийте са горивото,мислите напътствието,действията са начин да дооформим творението което сме създали.Това което сме създали на вибрационно ниво,трябва да бъде "допуснато",тук споменавам и един от най-важните закони на вселанта при сътворението, "Зоконът за допускането", без който нищо не може да излезе наяве.Притесненията,силните съмнения и стеахове ,блокират потокът на енергия,и желанието не може да дойде.Всеки се страхува,всеки се замисля , "Ами ако се проваля,ще изгубя всичко,...не трябваше да инвестирам тук,..и т.н." , това е нещо нормално,но не трябва да му отдаваме толкова внимание,за да не блокира процеса на сътворение.Трябва да вярвате и да "допуснете" нещата които искате,след това е действието.Прилагал съм тези неща в живота си с истински успех,затова и смея уверено да твърдя че работят! Не съм експерт,има още много да се уча,не казвам че статията на г-н Божанов не е вярна,има много верни неща,но някои неща са поизпуснати.Препоръчвам на всички ,да се поинтересуват малко, от нефизическото учение на "Абрахам Хикс", доста ясно се обясняват разминаванията,относно сътворението на желанията.Много велики ментори и учители, подкрепят твърдението че мъдростта която извира от Естер Хикс ,е мъдростта на творческото начало,на пъвоизтичника.
Желая на всички ,хубав ден :)
Yuli Rachev
Zdraveite,bih iskal da komentiram konkretniq primer s ferarito(misalta koqto iskame da skylptirame).Razbira se,ne vseki moje da kara ferari,kolkoto i da my se iska.Trqbva da se deistva za da postignesh celta si(Beyond The Secret).Ako po cql den si stoq vkashti i si predstavqm kak shofiram strahotnoto vozilo ,nqma kak to da me chaka na vratata.Zatova ediniqt shte kara ferari,zashtoto e deistval,zashtoto e izvarvql patq za da vleze v kolata.Dokato drygiq chaka kolata da otide i da go vzeme,koeto e s veroqtnost 0.000001%.Vinchenco Vivaldi e stanal nai-dobriqt cigylar i kompozitor ,zashtoto e deistval,zashtoto e repetiral vseki den vapreki prepqtstviqta ,prez koito e preminal(The Opus).Kris Gadnar e jiveel v dalboka mizeriq,no tova ne my e poprechilo da stane milioner(The Pursuit Of Happyness).Ima hilqdi podobni primeri.Zatova az mislq,che dnes svetofara moje da ne e zelen za men,no ne znachi ,che ytre nqma da bade!
evgeniq
http://wicca.hit.bg/BOOK/astral.htm
Владимир
Здравейте,
много ми хареса как е написана статията и в същото време добре обосована. Бих казал, обаче че не споделям изводите от нея. Тази статия подкрепя идеята, че съществува "сътба" и човек каквото и да прави... каквото и да иска не може да я избегне. Това обаче противоречи на изградената реалност и дори ако щете цялата цивилизация. Нека автора запита себе си : Защо аз ходих на училиче, защо станах студент, защо всеки ден обогатявам знанията си и търся възможност за допълнителни доходи, след като някой(нещо) някъде ми е предопределило точна "роля" в живота? Единият възможен отговор е : "Аз правя това, точно поради факта, че моята сътба е такава" Това от своя страна би означавало, че всеки един човек е "разбрал" Вашата идеология и всеки един човек следва това което му е отредено. При такъв сценарии Вие сте сте положили напразен труд да ни обясните реалността. Другия възможен отговор, който аз подкрепям, е този че човек се ражда като "празен лист" и с всяко едно начинание той използва своето съзнание и "рисува" по въпросното плътно наречено "живот". Проблемът тука е, че човек извършвайки определени дейности, много рядко се замисля "Защо?" и "Поради каква причина?". Тука се губи хармонията между "искам" и "получавам", тъй като ако наистина искаш нещо, ти го чустваш и живеееш с него, без значение дали в даден момент е материализирано. Всичко друго е заблуда и някаква моментна мислъл. Сега нека всеки си зададе въпроса колко от активното ни време е заето с мисли, които изразяват истински желания, които да почуства и колко със "самозаблуди". Нима не е факт, че всяко едно желание през ежедневието, което наистина сме го почуствали не станало факт : "Да се нахраня, да се прибера в къщи,да си облека тояно тези дрехи". Тези желания стават материални точно поради факта, че ние ги изразяваме не само с мисъл а и с чуства. В дългосрочен план, човек вършейки определени дейности той малко по-малко започва да "чуства" своите желания и да ги вижда все по реални и ясни и най-накрая естесвено получава резултат(Преуспяващ адвокат, бизнесмен, родител). Когато човек направи аналогия със собствения си житот няма как да се съгласи с факта, че сътбата съществува и че бидейки част от вселената той има точно определена роля.Както знаем настоящето е проекция на миналото и бъдешето проекция на настоящето, т.е. сега съм такъв защото в миналото съм направил това... е питам каква точно е ролята на сътбата тука? Има още много да се изгоеори по темата, но искам да приключа с призива: "Вярвайте, че човек само определя това какъв ще е в бъдеше", защото както е казал един от най-великите бизнесмени в историята Хенри Форд: "Ако си мислиш, че можеш или че не можеш обикновенно си прав"
Димитър Кръстев
Прекрасна статия, но “сладко заблуждаваща”. Ето защо: наред с верните и проницателни забележки се промъкват и неверни.
Феноменът на наблюдателя няма нищо общо с феномена на “сбъдването на мечтите”, не разбирам защо ги смесвате. Става дума за някои експерименти на квантово равнище, при които самият акт на наблюдаването им се явява допълнителен фактор, намесващ се всред другите фактори и затова крайният резултат не е “научно коректен”.
За неадекватните желания сте прав, но именно те са индикация за наличие на Его! Обаче има и адекватни желания и ако само малко по-добре вникнете в “Тайната” ще разберете следното: ако няма съчетание между искреното вътрешно чувство, интелектуално формулираното желание и очакването, формулата не задейства. Да вземем пак примера с Ферарито.
Човекът го визуализира, искрено и страстно го иска, живее с мисълта, че ферарито идва към него и го очаква, то и ще го получи в най-кратки срокове. И тук именно е тънкостта – чувството, дълбокото искрено чувство идва от дълбоката му същност! То е главния индикатор дали това е желание, повлияно от масовата култура или идва от прекрасната ти уникалност. Така че няма никакъв проблем. Докато не “произведеш” това чувство, формулата не се задейства. А когато се приближиш до адекватното си желание, то всичко ще си кликне и неизбежната реализация ще се случи. Разбирате ли – вървенето именно и по пътя на осъществяване на желанията, води човека неизбежно до истината за него! Филмът “Тайната” показва именно това, но логиката му и нишката трябва да се проследят докрай!
Представата за цялото или за част от него са празни приказки без абсолютно никаква практическа стойност. Така стигате до следния парадокс: ако човекът узнае, че е част от цялото или се слее с него всичко ще бъде наред и тогава Законът на привличането ще работи отлично. Аха, значи ако човекът стане просветлен ще може да ползва свободно и ефективно Закона. Ооооо, но това отново е желание! Е, какво пък, вече знаем как се осъществяват желанията!
Слави
И аз съм от един от "критиците" /както в първия коментар е поставено в кавички/на "Тайната"...опитвах се да обясня какво мисля и чувствам след този филм на една от слепите му почитателки - уви, не можах. Тук е направено вместо мен...не ми стига нещо:))
Сега очаквам насоки, как "да позволите на божественото да ви разкрие вашата цел, да ви покаже истинската ви непреходна природа, да ви поводе по пътя към автентичните ви мечти."...от друга страна знам, че това е някъде в мен и аз трябва да намеря начина.
Ивалина Ташева
Поздравления за аналитичната мисъл и за дързостта да "критикуваш" нещо, което много хора са на път да превърнат в религия.(Поставих кавички, защото не го приемам като критика) Харесвам филма, убедена съм в силата на мисълта и затова харесах начина, по който подсказваш, че само ролята на аплодиращ зрител не е достатъчна, за да променим живота си. Филмите, както и книгите са инструменти, които провокират активиране на мисловната дейност, търсене на отговори, на информация и като резултат да направим избора - какви искаме да сме. "Рецептите" са в нас, а не извън нас и не са универсални, защото ние сме индивидуално уникални.
Когато ученикът е готов, точният учител сам идва при него и всичко наоколо се превръща в училище. Ако обаче ученикът още не е готов да бъде обучаван и най-добрият преподавател няма да остави следа у него. Щом "тайната" не работи за някого значи сме скочили на труден урок и сме пропуснали много подготвителни.
Радослав
Аз честно не можах да го разбера. Но Вектрата си ми харесва много. Само да не гниеше толкова.
Milena Karakasheva
I az sam ot vpe4atlenite!! Haresa mi, che statiata me vavede otvad povarhnostnata interpretazia i ideja, pokazana vav filma! Po tozi pat na misli si objasnih njakoi protivore4ia i vaprosi, pred koito filma me izpravi - zashtoto kolkoto i da e ego-zentri4no, az se osaznavam kato mislesht 4ovek i obicham da vijdam smisala zad vsjaka laskavo predstavena teoria:-))) Tainata izigra ogromna rolja v jivota mi, no s vremeto i 4eteneto izpluvaha sledvashtite vaprosi - 4ovek se razviva, nali?!...Blagodarja, 4e izdigna neshtata na sledvashto, po-visoko nivo, Dimitar!! Pojelania za blizost do istinskoto ti Az i bitie v sinhron s obshia zamisal!
М.Игнатова
Постаралисте се г-н Божанов да детайлизирате темата, което не е в противоречение на Филма , а напротив в подкрепа на него,има една поговорка "Каквото посееш , това ще береш", а нима мислите не са семето , а плодовете , тяхната реализация?Ако човек съблюдава своето спокойствие , тогава е в синхрон с трептенията на Вселенския разум и това всъщност откликва за реализирането, а емоциата е само импулс , звънец на вратата да ти се отвори.........Всичко добро и успех в реализиране на желанията Ви.С уважение:М.Игнатова
Димитър Божанов
Хубав ден и на теб, Георги :) !!
Димитър Божанов
Така е, Атанасе, "Тайната" е прекрасен феномен! Аз самият съм голям фен на филма, както и един от инициаторите да покажем "Тайната" на България. Мисля, че ще добавя това в статията, за да не остават хората с погрешно впечатление. "Тайната" наистина е сред най-мощните будители на планетата днес и аз съм безкрайно благодарен на провидението, че ми показа този филм! И все пак, апелът ми е за едно по-задълбочено разбиране на материята ;) Бил съм там, както се казва и съм видял както позитивните, така и негативните ефекти от филма.
Георги Георгиев
Здравеите хорица, :)
Първо искам да се извиня за правописните си грешки!!!
Гн Божанов току що прочетох вашата статия.
И първата дума която изплува в съзнанието ми е ( СЪДИЯ )
Сега си мисля че вие сте прекрасен пример за това, как хората чакат само някои да им каже кое е правилно и кое не е правилно.
Ооо... да... човека несъмнено обича да му се казва какво да направи и как да го направи!
Относно филма (тайната) все пак се радвам че се е харесал на много голяма част от хората, да тва ме радва!
Също искам да ви кажа че този филм е една малка... вратикча... към голямата истина.
Просто потърсете още... КНИГИ!!! И тогава ще намерите много отговори на ?-си които гн Божанов не е намерил!
И така хорица вие сте на правилния път, да... искаш, да бъдеш, да имаш, да претежаваш е нещо страхотно!
ПРИМЕР!
Искаш да имаш един милион долара ?
Това е супер...
Искаш ги обаче тук и сега?
Ако погледнеш реално няма как да го имаш тук и сега!
И пак се връщаме на ?
Иксаш един милион долара?
И пак поглеждаш реално и си казваш че няма как да ги имаш тук и сега!
Тогава искам да те попитам пак , все още ли искаш един милион долара ?
А ти ми отговаряш искам да, но ги искам тук и сега, а това няма как да стане и за това вече не искам този милион ! ! !
И така скъпи приятели... много от нас искат а после не искат и така започват да си противоречат ! ! ! ! !
А законът на привличането гласи - Сходните неща се превличат...!!!
А моите ?-си към вас са!
Как ще превлечеш един милион долара след като първо го искаш а после не го искаш ?
И кое е сходното между + и -
Надявам се да съм ви бил полезен с нещо :)
гн Божанов, направи ми впечатление че има много малко коментари относо вашата статия.
Вие сам ли си ги написахте? хахахаха Шегувам се...
ХУБАВ ДЕН ВИ ЖЕЛАЯ...
(sun)
Атанас Дюлгеров
По принцип авторът е на прав път. Но не одобрявам, че "боксова круша" е "Тайната" - един филм, който повлия положително на милиони по света.
Сиси
В крайна сметка се оказва, че не цикленето на мисълта е важно, а намерението. Ако си повтаряш, че ще постигнеш нещо, но му придаваш толкова голямо значение, че да го мислиш за по-важно от това да си получиш закуската например, тогава няма да е лесно. Ако обаче имаш намерението да си го вземеш и знаеш, че е точно толкова трудно колкото да си измиеш зъбите сутрин, тогава няма да има проблем. Просто от малки са ни повтаряли, че не всичко което хвърчи се яде, и това е резултата. Поздравления за статията.
Таня Йорданова
Браво.Хресвам филма и няколко пъти съм го гледала,но много ми хареса статията ти и обясненията защо не винаги получаваме това ,което искаме.
Човек не е само една егоцентрична система принизена от своите материални желания,а е част от един огромен човешки пъзел,в който всеки има своето място.Ако не ни харесва мястото където сме в момента ,трябва да напрегнем не само мозъка си да визуализираме желаните неща,но и да тръгнем по пътя/работа,учене/,по който те могат да се осъществят.Тогава ще са истински заслужени и ще ги получим...
Nikolay Belovejdov
Много точен анализ, Митко! Удоволствие беше да го чета. Всичко опира до отговора на въпроса "Кой съм Аз? Намерим ли го, ще знаем какво да правим. Докато се мислим за хубаво парче торта, а не за част от нея, никога няма да видим колко красива е тя. И най-важното - нека отворим сърцето си за знаците, които Бог ни дава. А те са многобройни. Този линк, който ми изпрати и по причина, на който сега пиша това, също е знак.
Иван
Добре, но... КАК? :)
Stilio
Отново поздравления Мите :) от самото начало имах убеждения, че говориш за нещо по-висше ... наистина ние сме само част от тортата и то много малка част, която винаги иска прекалено много, всеки според съсзнанието си, радвам се че направи тази дисекция на филма, защотот според мен е оставил много хора с грешни впечатления дано всички да могат да прочетат това и най-искрено се надявам да могат да го разберат!
Александра
Поздравления за статията, Митко!
Споделям напълно идеите ти... Процесът на индивидуация, изведен от Карл Густав Юнг, описва този процес на израстване и намиране на себе си - връзките между Аза и цялостната личност. Преди да се намери, човек усеща в себе си липсата като черна дупка, която се опитва да запълни с матерални притежания, заместител на идентичността си. И за кратко има ефект, изведен като шопинг терапия, но за кратко, много кратко... тогава бездната зейва отново и отново и отново... докато не бъде запълнена с истински съдържания от несъзнаваното, които са осветени, осъзнати и приети от съзнанието на индивида, за да обогатяват личността и изведат истинските цели, стремежи и желания на личността.
snegana
Впечатлена съм от разсъжденията на толкова млад човек и се гордея, че е българин.Първата статия от Вас ми предложи моя близка и това не е случайно-сигурна съм !
Борис
Браво Митко, страхотна статия! Нямам думи да опиша това което мисля! :)
Radost
lelee,,,kak ne sam se setili za tezi ne6ta po-rano! Dobre 4e ima nqkoi da ni nakara da si razmardame mozacite:) Bravo Mita4ence!
Катя
Дълбоко, проникновено и истински вярно!
Възхитително!Браво!