Мисля, следователно съществувам. Казал го Рене Декарт преди има-няма 300 години. Цялата ни модерна цивилизация почива на разбиранията на тоя човек за живота, света, политиката, науката и Бог.

Мисля, значи Съм.

Исках да си го татуирам на рамото, когато бях на 18. Вярвах, че има нещо много съществено и специално в това изявление. В университета ни учеха да се съмняваме във всичко. Истината е, че детуктивната концепция на същия този Рене проповядва същите тези съмнения. Той вярвал, че с подозрения ще стигнем до Истината. И вероятно сам не е осъзнавал, че не можеш да постигнеш истина, докато се съмняваш в нея.

Мисля, следователно съществувам.

Думите на Декарт сякаш бяха единственото нещо, което не можеше да се постави под съмнение. Просто няма спор, баце! Мислиш, значи те има. Ако те нямаше, нямаше да знаеш.

А какво знаеш със сигурност? Със сигурност знаеш, че мислиш. Това пък го е заявил Монтен, един друг френски мислител, малко преди Декарт. И това е единственото несъмнено и неизбежно обстоятелство в битието ни, защото ако не беше така, очевидно нямаше да има битие. Смех!!

Вселената не може да съществува без съзнание, което да я наблюдава, преживява и осмисля.

Висша философия, приятели. Ако не съществувахме, нямаше от къде да го знаем! Да знаеш нещо е белег, че мислиш. Да мислиш, значи да съществуваш. И тук се появява логичният въпрос.

Как съществуваш?

Точно както си мислиш, разбира се. Няма спор. Един от най-успешните люде в исторята на бизнеса пък го е казал по малко по-разчупен и земен начин. Независимо дали вярваш, че можеш да направиш нещо или че не можеш, и в двата случая си прав. Хенри Форд е човекът, а аз не мога да спра да цитирам тази мъдрост.

Как ни учат да съществуваме, приятели? Какво драскат разни хора и разни медии по чистата дъска на съзнанието ни откакто сме на този свят?

Аз знам какво има на моята. Осъзнавам го съвсем ясно едва от скоро. През по-голямата част от живота си съм се съмнявал в написаното на дъската и съм вярвал, че то няма голямо значение в сравнение с обстоятелствата и случайността. Защото така са ме учили. Да подтискам интуитивното знание за сметка на дедуктивното. Да вярвам, че нищо не е сигурно в живота. Да знам, че никога няма да знам истината. Да търся и никога да не намирам, защото няма какво да бъде намерено. Да бъда конформист, защото така е най-удобно. Да робувам на нормите, защото друго не е измислено. И да вярвам, че нещата на дъската са си просто неща на дъската и нищо не зависи от тях.

Е... айде са..

Днес просто знам. Много боклук има на моята дъска. Много! Правя чистка от известно време :))). Хванал съм голямата прахосмукачка за подсъзнание и смуча лайната от там с най-добрата скорост на която съм способен. И виждам разликата!!

Колкото повече лайна изсмукваш, толкова по-приятно мирише живота ти.

Колкото повече гадости забравяш, толкова по-красив става пейзажът около теб.

Как ни учат да живеем, приятели? Как учим децата си да живеят?

Ще ви кажа. Учат ни да се страхуваме. Учат ни, че малко зависи от нас. Учат ни, че животът е труден, но за сметка на това пълен с неприятности. Учат ни, че преклонената глава сабя не я сече. Учат ни да се подчиняваме и да си траем, за да не ни уволни някой васал от живота. Учат ни как да бъдем жертви на другите, на обстоятелствата, които създаваме и най-вече – на себе си. Учат ни, че винаги трябва да има виновен за нещастието ни. Учат ни, че щастието е само миг и всичко, на което можем да се надяваме, е да уловим този миг, да му се порадваме и да продължим безропотно да си бъдем нещастни, защото животът не е песен. В най-добрия случай имаме миг! На това учим и децата си. Учим ги да са доволни на мигове, защото крепостният селянин не може да се надява на повече. Учим ги, че скромността краси човека, защото щастието не е в парите, а парите са изворът на всичкото зло на земята. И децата вярват в това, к'во да правят. Знаете ли какво е казал Ърл Найтингейл по въпроса?

Не парите са изворът на злото, а недостигът им.

Мисля, че всички ще се съгласим с последното твърдение. Преди няколко години, от висотата на жертвеното ми високообразовано университетско съзнание, се чудех на лица като Боно от U2 и Бил Гейтс, които твърдят, че можем да преборим бедността. Как ше пребориш бедността, бе, брат ми? Обществото така е структурирано, че не можеш да я бориш. Тогава не осъзнавах ЗАЩО обществото е структурирано така. Сега знам.

Защото обществото не чува по новините нещо много съществено. Казах го в началото, но си заслужава да го повторя – мисля, следователно съществувам.

Кое ли вярване замества думите на Декарт в идеите на хората за живота им? Какво ще кажете за „работя, за да съществувам“. В наши дни е дори по-лошо. Съществувам, за да работя! За Бога..

Sad But True („тъжно, но истина“, от англ., бел. авт.). Има култово парче на „Металика“, което се казва така. Тъжно, но истина! 90 процента от хората на планетата не могат да си представят живота си извън перспективата да ходят на работа, за да си позволят храна! До къде сме я докарали с тая цивилизация, бе?

Един друг мислител, този път наш съвременник, твърди, че до 50 години 20 процента от хората на земята ще са достатъчни, за да набавят благата, необходими за оцеляването на цялото човечество. Мислителят се казва Френсис Фукуяма и съвсем не е случаен човек. Той е автор на мега хита в света на обществените науки от началото на 90-те години на 20 век „Краят на историята и последния човек“. Легендарната книга и до днес е обект на много критики и дебати.

Ах, този Фукуяма.. 20 процента работещи хора ще обезпечават цивилизацията ни с храна, дрехи, транспорт и каквото там ви дойде на ум. Аргументът му е, че техническият напредък в наши дни се е забързал със скоростта на геометричната прогресия. Скоро просто ще отпадне необходимостта от повечето платени човешки дейности. То вече се случва.

Какво ще правят останалите 80 процента от хомо сапиенс?? Как ще ходят на работа, ако няма да има нужда да работят? Как ще си позволяват храна, ако не ходят на работа никъде? Сериозни въпроси са това.

За щастие, милиони вярват, че решението вече е тук.

Някога и аз си мислех, че за да имаш пари, трябва да рботиш здраво. И работех много здраво. Все по-здраво и по-здраво. Изкъртвах се от работа. Имах един забележителен период от близо две астрономически години, в които гърбех по 80 часа на седмица с идеята, че рано или късно усилията ми ще бъдат забелязани и ще започнат да ми плащат по-добре за къртовския труд, който влагах в името на щастието и просперитета на един виден фармацевтичен васал. Това не стана. Тогава разбрах, че парите очевидно не са функция на количеството работа, което инвестираш. По-късно разбрах и нещо друго. Каквото инвестираш, това ще получиш. Защо не ни учат в училище на това?.. Ако инвестираш работа, ще получиш повече работа. За да получиш повече пари, какво трябва да инвестираш? Задачка за 3 клас... Но и до днес в 3 клас им дават ялови уравнения.

Тогава се запитах, обречен ли съм да нямам пари? Какво повече мога да направя, за да живея без да се притеснявам за сметките, които трябва да плащам и да мога да си позволя нещата, които искам да имам? Влагам 2/3 от живота си в тази работа! Какво повече? Уча в най-престижния университет в страната, работя като луд в една от най-престижните компании в един от най-доходните бизнес сектори, а парите не растат. За сметка на това аз ставам все по-нещастен, защото нямам време дори за сън, камоли за нещо повече. Един друг модерен мислител и топ финансист, Робърт Кийосаки, казва, че човек е точно толкова богат, колкото може да си позволи да си почива.

Тогава осъзнах нещо. Осъзнах, че парите не растат, защото съм приел съдбата си на крепостник. Крепостникът не може да разчита на друго, освен на благоволението на владетеля. А владетелят не да благоволи, защото в общия случай дъската му е по-лайняна и от тази на крепостника. Крепостникът не осъзнава себе си извън благоволението на владетеля. А знаете ли защо в 21 век милиони се примиряват със съдбата си на крепостници? Защото няма кой да ги открехне, че това не е задължително. Конвенционалното образование не ни казва за това. Защото целта на конвенционалното образование е да бъде инструмент за контрол и закрепостяване на масите. Измислено е така и затова е конвенционално. Общоприето.

Ще ви кажа една тайна. Не е общоприето. Васалите го приемат за такова и отказват да го променят.

В българските университети днес се преподават същите глупости, които са се преподавали на младите комсомолци преди 35 години.

Дали светът ни днес е същият като преди 35 години? Не е!

В конвенционалното образование мъдреците пропускат един много съществен елемент, който е по-важен за студентите от всички други квалификации и курсове. Мъдреците пропускат финансовото образование!!! Без пари в този свят си за никъде. Без пари изобщо не си в този свят. Глобализацията за едни е локализация за други, казва Зигмунд Бауман. Свободата на едни е закрепостяването на други. Без пари не живеете в глобален свят. Нали го осъзнавате? За хората, които от години ходят на работа на едно и също място за едни и същи пари и се срещат с едни и същи хора в един и същи град глобализацията никога не се е състояла. Те живеят в миналото.

Не сте ли съгласни, че е доста важно за един съвременен хомо сапиенс да знае какво са парите, как работят, как да се отнасяме с тях, как да мислим за тях и как да имаме повече от тях? Не е ли това целта на образованието?? Да получим хубава диплома, за да имаме хубава работа, за да имаме повече пари и да живеем по-щастлив и изобилен живот. Колко от вас имат личния примера, че този принцип не работи точно така? Хващам се на бас, че процентът прехвърля 95. Образованието в общия случай не ни дава тези неща. Не ни учи как да си намерим хубава работа, не ни учи как да произвеждаме пари и не ни учи как да живеем щастливо, как да бъдем здрави, мотивирани и пълноценни и как да растем в творческо, интелектуално и изобщо житейско отношение. А не е ли това първата и единствена причина да се нуждаем от образование? Оставям разсъжденията и коментарите на вас, приятели.

Митака