Много от нас знаят, че могат да си позволят да предизвикват събития с мислите си, но въпреки това не го правят. Много от нас знаят, че реалността им зависи само от тях, но продължават да си търсят извинения другаде, когато нещо не им се получава. Много от нас знаят, че законът за привличането работи, но така и не успяват да го задействат за себе си. При други пък се получава за малко, но после нещо ги връща в старите релси и започват да си живеят пак в самоограчничения и обвинения на себе си и другите.

Защо става така? Днес си мислех само за хубави работи, а ми се случиха куп гадни неща. Явно това не работи! Или, поисках си 5000 лева от Вселената преди три месеца, но още няма нищо. Явно законът за привличането не действа. Или, много искам с гаджето ми да се съберем и си представям от два месеца романтичната ни връзка с най-големи подробности, но той дори не ми се е обаждал от тогава. Изглежда това с мислите е просто блъф...

 

Днес ще говорим за автопилота в главите ни и бариерата на подсъзнателния терор, както му казва Пол Мартинели. Или, както го нарича Джеймс Рей, ефекта на термостата. Нали знаете как работи термостатът. В климатиците има термостат. Ако сте задали температура 17 градуса, а навън е жега, температурата в стаята ще започне да се покачва. Когато прехвърли 17 градуса, термостатът ще засече отклонението, ще включи климатика на по-висока скорост и бързо ще възстанови зададената температура от 17 градуса.

Започва да ви се изяснява, нали? Подсъзнанието е нашият житейски термостат. То заема над 95 процента от мозъчната дейност. Това е адски много! И тук е уловката. Нямаме пряк достъп до събитията, които се случват в подсъзнанието ни. А там е записано всичко! Абсолютно всичко. Всяка картина, звук или аромат, всеки епизод от живота ни е записан там до най-малката подробност. Това мозъкът разчита като наш устойчив опит. А работата на подсъзнанието – личния ни термостат, е да пази зададената температура. Да пази устойчивите ни вярвания за света около нас и за това как ни е най-удобно и най-комфортно да реагираме в обичайни и необичайни ситуации.

Ще тръгнем от далеч. Може би сте чували за Джон Лок. Наричат го бащата на либерализма. Прочут просвещенски философ, на чиито концепции почива голяма част от съвременното ни разбиране за себе си и за света около нас. Той нарича съзнанието Tabula Rasa – от латински – чиста дъска. Съзнанието, казва Лок, е чиста дъска, върху която опитът пише. Не казвм, че приемам напълно тази теза, но за едно фундаментално разбиране на принципите на мозъка и подсъзнанието ни, чистата дъска е добра изходна позиция.

Ако едно малко дете никога не е виждало огън и се приближи до горяща свещ, то ще протегне ръка, за да пипне интересното светещо нещо. Когато се опари, ще разбере, че не е добре да доближава ръката си толкова до огъня. Следващият път, когато види горяща свещ, подсъзнанието му ще изпрати сигнал за опасност и детето няма да доближи ръката си толкова, че да се опари пак.

Най-просто казано, това е процесът на записване на „програми“ в подсъзнанието. Такива програми са както придобитите, така и вродените инстинкти. Дишането е такава програма, както и отделителните функции, мигането на клепачите или двигателните функции и рефлекси. Представяте ли си мозъкът ни да не беше устроен по този гениален начин (съзнание-подсъзнание) и да се налагаше да се подсещаме, че трябва да дишаме или да отидем до тоалетна. Кофти оферта, няма спор.

С други думи, хубаво е, че си имаме нашето подсъзнание, над което нямаме пряк контрол и не ни се налага да го грижим през цялото време. То само си работи за нас. Защо обаче работи и срещу нас? Нали трябва да ни служи и да ни помага да живеем по-лесно и по-добре?

Ами защото околната среда лесно драска глупости по чистата дъска. Отношението на повечето хора към парите е чудесен пример за подобна вредна програма. Независимо дали са американски католици, български православни християни или просто пролетарии атеисти, всички те вярват, че в парите има нещо нередно. Ще ви предложа няколко популярни примерни вярвания, свързани с кешовицата. Ако се окаже, че присъстват и във вашия речник или пък, че често ги чувате от хората окло вас, значи по всяка вероятност вътрешното ви отношение с парите не ви позволява да разполагате с достатъчно от тях.

 

1.Богатите са лоши.

2.Богатите са мутри или ченгета.

3.Богатите крадат от бедните.

4.Парите не растат по дърветата.

5.Скромността краси човека.

6.Работи повече, за да имаш повече пари.

7.Политиците ни ограбват.

8.Данъчните ни ограбват.

9.Топлофикация ни ограбва.

10. Не ми плащат добре.

11. Не ми плащат достатъчно.

12. Няма работа.

13. Имат да ми връщат пари, затова нямам.

14. Банките ни ограбват.

15. Без диплома от ВУЗ, няма пари.

16. С диплома от ВУЗ, пак няма пари.

17. Музикант къща не храни.

18. Артист къща не храни.

19. За да имаш пари, трябва да си тарикат.

20. Няма честен начин да направиш 1 милион долара.

21. Аз съм средна класа.

22. Криза е!

23. Интелектуалците са бедни.

24. Пари с акъл не се изкарват, а с бачкане.

25. За да имаш пари, трябва да си намериш богат мъж.

26. За да имаш пари, трябва да правиш компромиси със себе си.

27. Сексът е пари и парите са секс.

28. Парите зависят от държавата.

29. Щастието не е в парите.

30. Парите развалят човека.

31. Не ми трябват пари, за да съм щастлив.

32. Ако ти продават нещо, искат да правят пари на твой гръб.

33. Ако купуваш нещо, вероятно си прецакан.

 

Най-малкото, защото са ти взели парите.

Не казвам, че тези вярвания са вредни, но казвам, че ако разпознавате себе си в повече от 10 от тях, със сигурност не разполагате с голяма банкова сметка. Виждате ли, това са инструкции, които давате на мозъка си, а той няма друг избор, освен да ги следва сляпо. Защото това му е работата. Има си програма, вие сте му я задали, а той ще направи всичко възможно, за да я опази и да насочва действията и емоциите ви само и единствено в посоката, която сте му програмирали.

 

Може програмата да не сте му я задали съзнателно вие. Може да го е направил телевизорът, когато сте били на крехка възраст и сте припкали около екрана, а по първа програма са давали протестите пред парламента и зърнената криза през 96-а. „Ограбиха ни! Държавата ни ограбва!“, крещи екзалтиран гражданин по мегафона, а вашите с одобрение клатят глава. Баща ви псува правителството, че му е стопило спестяванията с инфлацията, а майка ви се вайка, че политиците пак са ни излъгали и са ни откраднали парите и житото.

 

Може и самите вие да сте крещели с мегафон в ръка по първа програма. Няма значение. Фактите са си факти. В България живеем в общество, което възпитава деца-жертви. Деца, които търсят причините за неуспехите си винаги в другите, но не и в себе си. Имаме поколения от жертви, произведени само през последните 20 години. Имаме още три пъти по толкова поколения от жертви, произведени след Руско-Турската война, когато богатите чорбаджии пак са били лошите, точно като застрахователите през 90-те и мутрите днес. И още толкова поколения след Византийското робство, когато властта пак е била лоша и виновна, както тази днес. Изглежда лайфстайла на жертвата е не просто програмиран в главите на някои от нас, а е кодиран в българския национален геном от столетия.

 

Виждате ли, жертвите никога нямат пари и винаги някой е виновен за това. Те имат оправдания и чакат някой да промени обстоятелствата, за да бъдат те най-сетне щастливи. Може и да прозвучи парадоксално, не те не са виновни за това по никакъв начин. Програмите в главите им го правят. Ако просто ги изтрият с гумичката от вече не толкова чистата Tabula Rasa и запишат там нови програми, имат потенциала за много кратко време да се отърват от лайфстайла на жертвата и най-сетне да заживеят както наистина им се иска.

 

Как става това, бе, Димитре?!

Със сигурност не е най-лесното нещо на света. Хубавото е, че действа! Лошото е, че няма друг начин да имаш пари, здраве и любов, освен да запишеш под черепа програмки, които съответстват на тези желания.

 

Крачката между мизерията и изобилието не е лесна, но стъпиш ли веднъж отвъд устойчивата си перспектива за живота, разбираш, че нещата изобщо не са каквито си си ги представял преди това.

Ако искаме да преодолеем вярванията, които вече не ни служат добре, трябва да ги предизвикаме. Да предизвикаме себе си. Да стъпим отвъд кръга на обществения комфорт, който често приемаме за наш личен и с който уж ни е най-удобно да се съобразяваме.

Има нещо, което в Life Success наричаме комфортна зона. Това е периметърът на действие, в който сме свикнали да оперираме. Правим го по инерция. Всъщност, подсъзнанието ни го прави вместо нас, след като веднъж сме му задали програма.

Пример:

„Ходи на работа всеки ден, за да имаш пари да живееш.“

Повечето хора не могат да си представят живота си извън перспективата да ходят на работа. Много от тях не искат да го правят. Много от тях предпочитат да си почиват, да се занимават с изкуство, да карат ски, да посветят времето си на всичко друго но не и на 8-часова рутина. Но не го правят. Инструкцията, която е зададена на мозъка им е проста и ясна – „който не работи, не трябва да яде“. Няма да се отдам на нещата, които наистина искам, защото ТРЯБВА да работя, за да живея. ИСКАМ да правя друго сега, но ТРЯБВА да работя.

 

Подобна категорична инструкция не позволява на тези хора да погледнат извън рамките на комфортната си зона и да видят колко алтернативи предлага модерния свят за правене на пари с минимална инвестиция на време примерно. Инструкцията, която мозъкът им следва, търси за тях в околната среда само ситуации, които съответстват на зададената посока. Несъответстващи ситуации автоматически се оценяват като нерентабилни, лъжливи, неадеквати, нереални или дори опасни. Тези хора няма да спрат да ходят на работа, няама да забогатеят от това и няма да имат време да правят нещата, които искат да правят.

 

Същия принцип важи и в отношенията с другите хора например. Срещали ли сте жени, които винаги, винаги, винаги попадат на неподходящите мъже. Накраят излизат от връзката разплакани и обвиняващи силния пол по всички параграфи. Често стават лесбийки, не защото не харесват момчета сексуално, а защото подсъзнанието им е убедено, че мъжете причиняват само лоши работи. Като детето, което няма повече да доближава ръка до свещта.

Не забравяйте, мозъкът командва парада от самото начало и ще го прави, докато кръвта в тялото ви циркулира. Каквото му кажете да дири, това ще намери. Затова опитайте да зададете различна инструкция от обичайната. Опитайте се да замените примерно убеждението „мъжете са свине и винаги ме лъжат“ с друго, като например – „мъжете винаги са мили с мен и ме правят много щастлива“. Или „имам пари, само ако работя като луд“ със „знам, че има хиляди възможности за правене на пари по лесен и приятен начин и тези възможности ме намират една след друга“. Бъдете креативни! Измислете си изречение, което ще работи най-добре за вашия случай. И всеки пък когато усетите, че не се чувствате комфортно, докато си мислите за изречението, си казвайте, че няма причина да ви е некомфортно.

Стъпка по стъпка, ще усетите, че вярването се променя, ако сте достатъчно последователни и мили с подсъзнанието си, разбира се :))).. Следващият етап пък е, когато картината, която старото вярване е рисувало години наред, започне да се променя, само защото така искате ;).

Важно е да знаем, че понякога уж сме препрограмирали някое вярване и парите, здравето, любовта или което там ни е липсвало, изведнъж потичат към нас. Но после нещо става и за нула време сме пак на старото положение. Ами това е термостатът и идва да ни каже, че само сме преметнали подсъзнанието за момент, но то още си знае работата и зорко бди над старото вярване.