Има два типа хора на света. Едните успяват във всичко, с което се захванат, а другите винаги намират добро оправдание за провалите си. Масовият проблем на хората с оправданията е, че не правят това, което искат. Занимават се най-често с нещо, което някой някога им е казал, че ТРЯБВА да правят, защото така правели всички. И това в известен смисъл е нормално. Такива са правилата на конформисткото общество на 20 век. Ако обаче искаме наистина да открием себе си, да бъдем щастливи и успешни, трябва да преодолеем тази упадъчна конформистка нагласа. Нагаждането към желанията и мирогледа на другите със сигурност не ни доближава до това, което искаме самите ние.

Защо слушаш останалитe? 

Всеки един от нас има поне един уникален талант. Поне едно нещо, с което се справя изключително добре.Eдно нещо, което го вдъхновява и го кара да е готов, да посвети цялото си време на това. Как се отнасяме обаче към вдъхновението си? Учат ни, че пари не се печелят с вдъхновение, а с "волски труд". Учат ни да игнорираме нещата, които ни харесват, ако не се вписват в традиционната схема. Защо обаче позволяваме на някой друг да застане на пътя на мечтите ни? Те не знаят и няма начин да знаят какво е най-добро за нас. Животът си е твой и баща ти няма да го живее вместо теб. Той си има собствен. И нещо много важно. Човек, който не те респектира с резултатите в живота си, няма как да ти даде съвет, който да те прати по-напред от него самия. Ако преподавателите с университетска заплата, знаеха как се става богат и успешен, щяха да те учат на това.

Само един човек във вселената знае какво е добро за теб

и това си самият ТИ.

И нека ви кажа още нещо много важно. Ако следваш вдъхновението си, със сигурност ще забогатееш, ще бъдеш щастлив и ще имаш всичко, което някога си мислил, че можеш да искаш. Откриеш ли целта си в живота, не я пускай, каквото и да ти говорят мъдреците около теб. Те няма как ga знаят!

Защо не ти върви?

Има един прочут испански философ, който обяснява този принцип много ясно. Името мy e Хосе Ортега-и-Гасет. Щастието, пише старият Хосе е като идеално права линия. Всеки си има своя собствена посока, която е перфектна за него. Ако я следва, ще живее дълго и щастливо. Повечето от нас обаче криволичат около линията на щастието си и се чудят защо се чувстват зле и не им върви. Чудят се защо в живота им има толкова много стрес и толкова малко пари, толкова много страх и толкова малко сигурност. Просто са се отклонили от целта на живота си и дори не го осъзнават. А ако продължаваш да криволичиш, повярвай ми, няма да се отървеш от екзистенциалната тревожност никога.

Прав е бил Хосе. Ако си роден музикант, а си станал супервайзер в магазин за играчки, за да свържеш двата края, ще бъдеш нещастен. Ти не следваш линията си. Не следваш интуицията си. В гените на всеки от нас е кодирана информация още с раждането ни. Тя е нашият компас. Тя е вътрешният глас, който ни казва накъде да поемем. Казва ни, кога сме на прав път и кога трябва да направим завой. Ако нямаме доверие на този глас, няма да стигнем далеч.

Всички разполагаме с точно 24 часа в денонощието. Ако ги посветим на предопределената си цел, всичко ще ни е на шест. Ще имаме и пари, ще се радваме на признание и уважение и ще бъдем щастливи. Уви, повечето от нас дори не подозират какво значи щастие. А щастието не е миг, приятели.

Щастието е перманентно състояние,

когато си се качил на правилния влак. А правилният влак е само един – твоят влак.

Има и нещо още по-драматично. В общия случай хората не осъзнават, че са объркали влака. Ако пътувате от Бургас за Варна и видите на магистралата табела "Пловдив – 20 км", ще сте се отклонили доста от целта си, нали? Повечето от нас виждат табелата, чудят се защо е там и продължават в посока София. Никога няма да стигнат до Варна! Същото е и с живота. Емоциите ни са нашите табели по пътя към щастието. Ако се чувстваме зле, трябва да сменим курса! Това са гените ни, които крещят: "Не натааам!"

Защо не чуваш интуицията си?

Толкова е просто. Когато нещо ни зарежда и ни вдъхновява, значи трябва да отделим повече време на него. Най-сериозният проблем на обществото, в което живеем е, че хората масово не следват себе си, а приемат на доверие културната схема, в която са попаднали.

Ще кажете, добре Митко, аз вече знам на кой коловоз е моят влак, но не знам как да се прехвърля на него. Открил съм призванието си. Но как да се занимавам с музика, когато трябва да храня жена, кола и две деца и да плащам сметки? Отговорът, разбира се, не е да напуснете работата си. При подобна заварена ситуация това няма да е добро решение. Как да се отдадеш на вдъхновение, когато не можеш да посрещнеш основните си нужди? Няма как. Но винаги, винаги, винаги има какво да се направи! Тук се намесват краткосрочните цели.

Какво всъщност искаш?

Откакто се занимавам сериозно с човешки потенциал и персонално развитие, често питам хората дали знаят какво всъщност искат. 95 процента нямат дори предположение! Неопределените цели водят до неопределени резултати или най-често до никакви резултати. Ако храните семейство и работите като жичкаджия, а мечтата ви е да рисувате като Дали и знаете, че сте роден за артист, просто си изгответе план. Може да го кръстите "Моят път към щастието".

Направете списък на нещата, които можете да направите ДНЕС, за да стигнете една крачка по-близо до крайния резултат. Може да си намерите алтернативна работа, която да ви позволява да отделяте повече време на призванието си. Може да намалите работното си време, за да имате повече свободни часове, в които да се отдадете на страстта си. Малко по малко, ще забележите как започват да ви идват нови идеи, за това как да приложите страстта си в живота и да правите пари от нея. Никой не е забогатял, докато е вършил нещо, което не му е приятно!

Просто го направи! 

Има нещо много важно тук. Ако не действате, а само си мислите за нещата, които ви привличат, няма да ви се получи. Не търсете оправдания. Търсете причини, заради които си струва. Повечето българи имаме вредния навик - първо да търсим кусурите на идеите си и чак тогава да се сещаме за предимствата. Първо да извадим от сто кладенеца вода, за да видим каво може да ни попречи да осъществим целта си и едва след това, евентуално да се замислим - защо сме готови да я постигнем. Затова повечето българи не стигат много далеч в живота.

Ще завършим с една емблематична мисъл на Албърт Айнщайн, която не мога да спра да цитирам. "Лудостта,- казва Албърт - е да правиш едно и също нещо отново и отново и да се надяваш на различен резултат". Потърсете себе си днес. Това е единственият начин да позволите на щастието ви да намери вас.

Димитър Божанов 

за списание "Селф-Хелп" http://www.Self-Help.Bg