Статията участва в конкурса "2009 European Young Journalist Award" (http://www.eujournalist-award.eu/your-award-2009/award.html).

Послание без граници!

Има ли смисъл да мислим за Европейският съюз извън контекста на цялата планета? Не, разбира се. Заслужава ли си да разглеждаме общността като изолирано явление, приоритет само и едниствено на страните от Стария континент? Естествено, че не – всичко е свързано.

Много от нас пропускат да видят голямата картина.

Малките държави, като родната ми България, се „натискат“ да влизат в ЕС, все едно това ще реши всичките им вътрешни проблеми. По-големите консервативни държави като Франция и Германия пък гледат с неприязън на малките си европейски братчета, все едно сме дошли в съюза да им изядем сиренцето и да съсипем социалната им политика.

Това е само върхът на айсберга. Истината е, че политическите, икономическите и културните недомлъвки между държавите-членки са толкова много, че си струва да се запитаме какво точно сме преодолели с падането на стената. Желязната завеса вече не е политически или икономически термин. Днес желязната завеса е психологически термин. И все още е тук.

Не е трудно да разберем как действа. Хората в малките и икономически немощни държави са развили съзнанието за външния фактор – деус екс махина. Ние сме слаби, затова си търсим някой силен „да ни оправи“. Това автоматически превръща тези държави в лош партньор за ЕС. Ако перифразираме Кенеди, тези държави не мислят какво те могат да направят за съюза, а живеят с пасивната нагласа за нещата, които съюзът трябва да прави за тях. Хоп, влязохме в ЕС, сега заплатите трябва да скочат. Как не...

Старите членки пък се оказват в патова ситуация. Хем искаме да се разширяваме, защото това е смисълът на ЕС, хем не ни се ще да се товарим със слаби партньори. Честно казано, разбирам ги напълно.

Какво правим в този случай? Разширяването няма как да спре. Ако спре, кое ще й е обединеното на Европа? От друга страна много от новите членки не са готови да покрият стандартите. България дори не успява да си усвои парите по европроекти! Да не говорим за вътрешната й драма с престъпността и корупцията. Като добавим и казуса с т. нар. мултикултурализъм, неща стават наистина предизвикателни за еврооптимистите.

Има и още един момент. Каквито и негативи да намерим в картинката на обединена Европа, а можем да изровим много, те няма да са нищо повече от симптомите на едно колективно континентално заболяване. Всъщност заболяването е интерконтинентално. ЕС демонстрира симптомите, но за щастие природата на ЕС е и самото лекарство. Болестта се нарича чувство за разделение. Диагнозата е желязна завеса в общественото съзнание.

Време е да тръгнем от долу на горе. Ефективното разширяване на съюза няма как да е просто институционален политически акт. Хората, а и много политици в ролята си на обикновени граждани, имат нужда да разберат по-пълноценно философията на единството.

ЕС е пример за нещо, което се случва на цялата планета. Сменя се парадигмата на разбирането ни за живота. Разделението е принцип, който исторически се е доказал като нерелевантен. Той произвежда страх и нещастие за хората и общностите, които се ръководят от него.

Обединението и сътрудничеството от друга страна са вселенските принципи на живота. Атомите се обединяват, за да създадат молекула. Моелкулите се свързват, за да създадат клетки. Клетките се привличат, за да родят жив организъм. В този смисъл ЕС е симптом за движението ни от един стар свят на граници, завеси и конкуренция към новата парадигма на единството. Това е пътят ни нагоре – към върха на Вавилонската кула. Разделението не е нищо друго освен свидетелство за дълбокото ни неразбиране на онова, което наричаме живот.

В момента този процес се разгръща на цялата планета. Затова няма смисъл да обсъждаме Европейската общност извън контекста на световния вавилонски поход. За всички е очевидно, че Земята има няколко доста съществени проблема в наши дни. Много учени казват, че тя може да ги разреши по естествен начин – да се отърве от човешкия вирус с нейните си механизми за очистване. Нужно ли е да се стига там, за да разберем, че вече сме достигнали технологиното равнище, което ни позволява да си набавяме всички необходими ресурси, без да е необходимо да смучем кръвта на планетата и да цапаме майчиното й тяло с невежеството си?

За жалост Европейският съюз е пример и за това неразбиране. Вместо да насочим вниманието си към алтернативни механизми за набавяне на енергия примерно (http://www.thevenusproject.com/), ние се караме за енергийни монополи, които боравят с меко казано архаични методи за добив на такъв ресурс. Вместо да се възползваме пълноценно от възобновимите ресурси на планетата, ние се шашкаме, че невъзобновимите свършват и съзнателно участваме в кризата по погребението им. Време е да спрем с това. Достатъчно умни сме, за да го случим по най-добрия начин.

Какво да кажем за образованието? Всички знаем каква е схемата на конвенционалното образование на Стария континент, пък и в цял свят. Схемата е фрагментация на познанието и специализация. Специализацията НЕ възпитава холистично мислене! Ако искаме да преодолеем психологическата желязна завеса ни е необходим нов подход. Традиционното образование разчленява информацията и унифицира критериите за кадърност на индивида.

Да си го кажем направо. На децата се предлага материал за наизустяване. Имаш учебник – ако го възпроизведеш, значи си умен. В същото време естествените таланти и влечения на децата остават на втори план – едва след „задължителната“ информация, която в общия случай не помага значително за себеосъществяването на детето. Очевидно е необходимо движение от унифицирани критерии (общи учебници и задължителни материали) към индивидуален подход и холистична визия за познанието.

Доказано е, че сухото възпроизвеждане на информация възпитава лявата половина на мозъка. Това е половината, която е отговорна за математическите сметки, логиката, езиците и аналитичното мислене. С това полукълбо се асоциират и емоции като тревожност, чувство за страх и несигурност, усещане за конкуренция, съперничество, преценката на рисковете.

В дясната половина пък са центровете на творчеството, холистичното виждане за света и заобикалщата те среда, изкуствата, вярата, интуцията, ентусиазмът, сътрудичеството, доверието. Не е ли странно, че образованието ни пренебрегва тази половина? А не е ли време да обърнем сериозно внимание на този факт?

ЕС е пример за холистичното ни разбиране за света и за единното бъдеще на планетата. Съвсем логично е да съдействаме на младите европейци да развият физиологията си по начин, който да им позволява безпрепятствено и естествено овладяване на холистичния принцип на единството, вместо да ги натискаме в стара схема, която вече не е адекватна на технологичния, интелектуалния и изобщо на еволюционния ни напредък. Ние ковем железни завеси. Можем да изберем да престанем.

Време е да инкорпорираме технологията и новите методики за обучение пълноценно в европейското образование. Единственият начин да обезпечим бъдещето на хомо сапиенс на тази планета е да направим идните поколения по-умни, по-рационални и по-добри от нас. Модерната наука предлага толкова много опции да превърнем това в реалност, че е почти безумно да не се възползваме. Ще дам само два приемра.

Първият е от родината ми. В средата на 70-те години на 20 век професор от Българската академия на науките на име Георги Лозанов разработва методика за учене на чужди езици, наречена сугестопедия. Чрез различни техники на дишане и музика става възможно само за ден да се усвоят между 300 и 800 нови думи. За месец човек може да проговори напълно непознат за него език на ниво напреднал! Методиката е одобрена от всички възможни местни, европейки и световни научни институции. Проф. Лозанов в момента има свой център за сугестология във Виена, Австрия (http://bg.wikipedia.org/wiki/Сугестология). По някаква странна причина ние европейците вече близо 30 години не се възползваме пълноценно от този пробив. Колко ли завеси ще съборим с един замах, ако въведем сугестопедията в училищата на Стария континент?

Другият пример е от дълбока древност и се нарича трансцендентална медитация. Тази техника преживява своя световен ренесанс в наши дни и отново е пренебрегната от образователните и политическите институции. Това е състояние на мозъка, което прави възможно умножаването на връзките между двете полукълба и активиране на пълния потенциал на мозъка. В същото време понижава стреса, регулира кръвното налягане, подобрява оросяването на мозъка, оптимизира паметта, повишава индивидуалния коефициент на интелигентност, намалява влечението към вредни навици като алкохол и тютюнопушене, повишава коцентрацията и потока на мисълта, подобрява реториката, драстинчо подобрява цялостното физическо състояние и т.н.

През последните десетилетия са направени толкова много научни изследвания, които демонстрират изключителната полза от тази практика, че ми е почти неудобно да убеждавам някой в това. Дори Пол Макартни и Ринго Стар – символите на величието на европейския шоубизнес, популяризират медитацията, заедно с фондацията на един от легендарните световни кино режисьори Дейвид Линч (http://www.davidlynchfoundation.org/).

Дори ако само тези две практики получат подкрепата на европейския парламент и им се даде зелена светлина за въвеждане в традиционното училище, лицето на образованието и на цяла Европа ще се промени драстично за месеци.

Да не говорим, че колективната медитация е доказала висока ефективност при превенция на престъпността и военните конфликти (http://hagelin.org/). Учени препоръчват тази практика за потушаване на социални напрежения. Доказано е, че именно стресът и високото социално напрежение ескалират в конфликти от различен тип – военни, престъпни, граждански. Проведени са десетки експерименти с колективна медитация в критични точки по света, включително Вашингтон, Ливан и Афганистан. Резултатите са недвусмислени. Колкото повече хора настройват мозъка си на „честотите на мира“, толкова повече намалява социалното напрежение в целия регион, където се провежда медитацията. С това изчезват и конфликтите, докато трае колективния сеанс. Нелепо е да не се възползваме от практики, които са в пъти по-ефективни от традиционните подходи на действие като нормативни ограничения и силови мерки.

Време е Европейският съюз да покаже на света смисъла на обединението като конструктивен еволюционен акт. Можем да го направим! Разполагаме с всички необходими ресурси. Липсва ни единствено политическа воля и обществено разбиране за природата на единството. За щастие, това се култивира.

Нека Европейският съюз да бъде позитивният пример за единство на цялата планета. Затова вярвам в ЕС! Затова подкрепям разширяването. То е първата и необходима предпоставка, за да построим новия Вавилон заедно.

Планетата се променя и това е очевидно за всички. И за езотерици, и за учени. И за вярващи, и за атеисти. И за политиците, и за бизнесмените и за обикновените хора. Днес заедно творим новата парадигма на живота – парадигмата на единството. Нека дадем добър пример на децата си. Мирът, сътрудничеството и просперитета вече не са утопия. Те са нашият естествен избор. Да го направим сега. Да го направим днес! Всичко е въпрос на решение. И на колективна воля, но първо – на индивидуално решение.

Всичко зависи от теб, който четеш това. За теб съм го написал. Отвори очи! 

Димитър Божанов